Училището е официално открито на 12 декември 1924 г. по инициатива на Просветно благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което дава читалищната сграда за училище и набавя пособия от първа необходимост. 37. СУ „Райна Княгиня“ е вписано в историята на българското образование като училище, изградено от жителите на квартал „Модерно предградие“ без участието на държавата и общината. В училището има секции по хандбал, футбол, баскетбол, волейбол, фолклорно пеене, народни танци, стандартни и латиноамерикански танци. През учебната 1998/1999 г. отборът по хандбал става Републикански средношколски първенец в Габрово, а през 2000/2001 г. – в Благоевград. Училището разполага с топлофицирана сграда след основен ремонт, просторни класни стаи, два компютърни кабинета, богата библиотека, ученически стол и бюфет, лекарски и зъболекарски кабинет и целодневна охрана. Освен стандартна учебна дейност 37. СУ „Райна Княгиня“ развива още и курсове по йога, студио за фолклорно пеене, клуб по латино-американски и стандартни танци, обучение по народни танци, секции по футбол и хандбал и допълнителна подготовка по изобразително изкуство.

Кратка информация за нашия патрон

Райна Футекова е родена през 1856 г. в град Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Имат 5 сина – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове – всички офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.