Цветомира Георгиева, директор на 37-о СУ „Райна Kнягиня“: Присъственото обучение оттук нататък е единствен вариант за начален етап

• Мотивираните ученици влизат всеки ден във виртуалните класни стаи
• Между 70% и 80% от децата ни учиха онлайн, медиаторите носеха материали вкъщи на останалите

– Г-жо Георгиева, как протече дистанционното обучение в 37-о?

-37-о средно училище се различава от останалите – тук се обучават деца от различен етнически произход и социален статус. Това ни прави уникални по себе си. Ние ценим това и винаги се придържаме към принципа да бъдем единни в многообразието.

Дистанционното обучение е предизвикателство за нашите деца, тъй като голяма част от тях имат нисък социален статус и не всички разполагат с необходимата техника и интернет. Между 70 и 80% от децата имат устройства и достъп до интернет. Във възрастовата група 5-12 клас около 20% от учениците не разполагат с такива, но при по-малките процентът е по-висок – около 30. Това е единствената пречка, която преодоляваме, и училището ни вече получи техника от държавата – 6 лаптопа за ученици и 2 за учители. Отделно училището ни е закупило още 19 броя таблети и лаптопи с предплатени карти за интернет за две години за педагози и деца в нужда, за да могат да получат не само устройство, но и да се включат активно в дистанционното обучение. Предоставяйки само устройството, рискуваме нещата да не бъдат както трябва, защото не всички имат подсигурен интернет в домовете си. При раздаването им заложихме на критерия мотивираност, защото има голям процент нуждаещи се, но първо са тези, които имат желание да учат. Тези, които по един или друг начин се скатават при присъствено обучение и не посещават редовно училище, го правят и по време на дистанционното. И обратното – когато децата са редовни и се стремят да постигнат нещо, те ежедневно участват и във виртуалното обучение. Пролетта раздадохме 12 устройства с интернет и с тези 19 около 30 мотивирани ученици имат възможността да се включат ефективно в онлайн уроците. След Нова година ще осигурим още техника. Четвъртък получихме дарения от 15 компютърни конфигурации, които ще отидат между Коледа и Нова година при децата, които имат нужда. Подпомогнахме с техника и центровете за настаняване от семеен тип, в които се обучават деца в нашето училище. Целта е да дадем равен старт и възможности на всички деца. В известна степен сме превъзмогнали вече тези трудности. От края на ноември започна дистанционното обучение в класните стаи и всеки ден имаме посещаемост на едно стабилно ниво. По мнение на учителите има мотивирани деца, които с желание влизат всеки ден и провеждат своите часове.

– Как се обучават децата, които все още нямат устройства или достъп до интернет?

– Липсата на материални ресурси обаче не е пречка за осъществяване на контакт с децата и продължаване на тяхното обучение и възпитание. Имаме назначени двама медиатори, които носят материали на хартия на тези деца и получават обратна връзка. Създали сме синхрон между учителите, които пращат електронно материалите, и медиатора, който ги носи до дома на учениците.

Имаме 30 деца със специални образователни потребности. След като дадоха разрешение за присъствени дейности с тях, за 8 от тях се организират занимания на място с подкрепата на двамата ресурсни учители и училищния психолог. За тези деца дистанционното обучение не е подходящо. Това беше доказано още в предишния период.

– От МОН дадоха възможност за провеждане на проектни дейности за учениците от 1-ви до 6-и клас вместо вземане на нов материал. При вас имаше ли такива?

– Училища като нашето, където се обучават голям процент деца без техника и не могат пълноценно да участват, тази възможност беше спасителният пояс. На 1 декември на педагогически съвет единодушно приехме да преминем в режим на компенсиращи мерки. За учениците от 1-ви до 3-ти клас бе предвидена една седмица за проектни или творчески дейност и две неучебни, които да се ползват за компенсиращи мерки, занимания по интереси или обща подкрепа. По-големите от 4-ти до 6-и клас имаха две седмици компенсиращи мерки, занимания по интереси или обща подкрепа, в това число от разстояние от електронна среда. Това предложение се хареса от колегите, не защото улеснява тяхната работа, те трябва да проявяват повече креативност и да вложат повече творчество, за да приковат внимание на всяко дете.

– Как протичаха тези занимания?

– През октомври се включихме в проекта „Да направим по-силно всяко дете”, който се изпълнява с финансовата подкрепа на СО. След 2 декември за учениците от 2-ри до 5-и клас колегите приложиха всичко, което е заложено като дейности по проекта. Програмата е базирана на позитивната психология. Целта е децата да открият и развиват талантите и своите силни страни.

Най-голямо е предизвикателството пред най-малките ни възпитаници. Ние имаме и две подготвителни групи с 5- и 6-годишни деца, чието приобщаване към образователната система е от значение. Най-важното е, че учители включиха родителите в образователния и възпитателния процес през тези три седмици. Отчитаме засилен интерес. При тях времетраенето е по-различно, но всеки ден родители и деца се включваха във виртуални стаи. В тях имаха занимания за коледни приготовления, грижи за растенията, коледна украса. При първокласниците също имаше обратна връзка с техните родители. Учителят им най-напред затвърждава упражненията по четене на изучените букви, правят слухова диктовка от букви, срички, думи, проекти за коледна украса, използват и видеоуроци. Преподавателят се стреми тези дни да представи и виртуални разходки на децата из забележителностите на София или цяла България. Избира си регион, представя с какво страната ни е известна пред света в него. Така децата могат да се подготвят за предстоящите им уроци по „Човек и общество”. Напомнят им се и правилата за работа в електронна среда.

При малките се залага повече на допълнителната подкрепа и възпитателния ефект. Когато децата са в присъствено обучение, екипът ни обръща внимание и на социализацията им, докато в периода на проектните дейности акцентът е върху възпитателния момент. Образование, възпитание и социализация – преследваме и трите стожера на българската образователна система. В зависимост и от времето и мястото акцентираме върху всеки един от тях.

– Какво правиха големите ученици, за които нямаше възможност за проектни дейности?

– При останалите ученици от 7-и до 12-и клас на първо място е образователният акцент. Учителите подават ежедневна информация какво са преподавали и колко от учениците са се включили. Стремежът е да се придържат към учебния план, макар че понякога го разчупват с идеята да се задържи вниманието на децата. Един от основните проблеми, с който се сблъскваме, е фактът, че учениците по-трудно се ангажират с внимателното слушане и прочит онлайн. Идеята е да бъде провокирано вниманието им, така че да останат по-дълго във виртуалната класна стая.

При нас е традиция да се отбелязват всички национални празници. Учителите започват с въпроса „Какъв ден е днес?“ и всеки намира в рамките на 5-10 минути информация, с която да запознае съучениците си. В навечерието на 5 декември – Деня на доброволеца, учениците от пети клас представиха урок, посветен на добротворството. Това бе свързано и с материала им по литература. За големите ученици се представят и филмови откъси, представящи литературни произведения. Например от романа „Под игото”.

– Учениците от 1-ви до 4-ти клас ще се върнат след Нова година в клас. Какви са нагласите сред вашите колеги, смятат ли, че това е безопасно?

– В нашето училище от началото на учебната година нямам отказ на учител за работа в присъствена форма, няма отказали се или пожелали да излязат в отпуск. Всички са били тук на терен. Мнението на началните учители и моето е, че най-добрата форма на тези деца е присъствената, ние работим основно с малчугани от малцинствата. При тях в момента сме щастливи, че имаше възможност да оползотворим тези три седмици в творчество и проектни дейности. Така хем подпомагаме децата, които затвърждават наученото, хем и на нас съвестта ни е чиста, защото няма претупване на образователен процес. След като изчерпахме трите проектни седмици, пред нас няма друга алтернатива – само връщане на децата в училище, за да могат да приключат по план учебната година на 23 юни. Нашите учители са отговори и тяхното желание след 4 януари е да продължат присъствено с вземане на нов материал. Избегнат е моментът на претупването му. Декември върви затвърждаване на материала, което е от полза на децата, родителите и учителите. Това беше най-добрият вариант, който се предложи. Оттук насетне пред нас вариантът е само присъствено обучение до края на учебната година поне за децата от 1-ви до 4-ти клас.

В нашето училище няма случай на заболял учител с COVID-19 или регистрирано дето. Това се дължи на мерките, които са наложени и стриктното им спазване. Това ни дава увереност да продължим присъствено след Нова година.

– Предвиждате ли да предприемете допълнителни мерки за безопасност?

– Не, към този момент сме изпълнили всичко от препоръчаните мерки от здравното министерство. На 26-и имахме проверка от РЗИ и единственото, което записаха в протокола, беше да продължим да спазваме противоепидемичните мерки. Имаме осигурена топла вода, във всяка стая са поставени дезинфектанти, отворихме още един вход за малките ученици, а на двата входа са поставени термокамери и медицинско лице, което провежда филтър всяка сутрин. Считам, че комплексно това дава добър ефект. Учениците от трите етапа са разделени на трите ни етажа.

– Миналата седмица проведохте благотворителна акция. Към кои ваши ученици беше насочена?

– Коледните подаръци бяха за 14 деца в неравностойно положение, чиито имена бяха подадени от класните им ръководители. Те бяха на различни възрасти – от подготвителна група на 5 години и двама от 12-и клас. Дядо Коледа връчи подаръците, които включваха чифт зимни обувки и яке, които бяха закупени за всяко дете според размери, дадени от класните ръководители. Цареше коледен дух, усещаха се топлина и грижа към децата. Видяхме усмивките на техните лица. Това бе награда за всички нас и за мен като ръководител на училището.

Има и други празници, за които радваме семействата на нашите деца, не проявяваме загриженост за тях само по Коледа. За Великден раздадохме пакети с храна, сега дрешки, закупуваме и учебници. Акциите се финансират от училищния бюджет. Имали сме и случаи на дарители, които се свързват с мен и правят каквото е по силите и възможностите им.

Визитка:

– Завършва история и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“

– Има 15-годишен стаж като учител

– Директор на 37-о СУ. „Райна Княгиня от декември 2018 -а

– Работи по проекти, външен експерт и оценител по Програма „Европа“ на Столичната община

– Одобрена е за участие в Мениджърска академия за училищни директори

– Мотото й е „Учене през целия живот“

Копирано от в. „Монитор“ – https://www.monitor.bg/bg/a/view/cvetomira-georgieva-direktor-na-37-o-su-rajna-knjaginja-prisystvenoto-obuchenie-ottuk-natatyk-e-edinstven-variant-za-nachalen-etap-242431?fbclid=IwAR0olM2L4Vfa2qbx9loA3g8jP0xOBxNYgOvEw6xcEKHDCdXOcae-1-q3yr8