„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

На 11. 03. т. г. в 37. СУ „Райна Княгиня“ с група ученици, приятели на историята, и  Емилия Борисова – старши учител по история и цивилизации, се проведе „Урок по достойнство“, посветен на Денят на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.

Гости на събитието бяха г-жа Цветомира Георгиева – Директор на училището, както и някои преподаватели.

Емилия Борисова откри урока с интересна интерактивна презентация, посветена на Деня на спасението на българските евреи от лагерите на смъртта. Присъстващите изгледаха и видео материал за живота на еврейската общност в България в годините на Втората световна война. Г-жа Борисова отбеляза, че 10. март не е само ден на почитане паметта на жертвите на Холокоста, но този ден ще се превърне и в своеобразен урок по хуманизъм, защото спасението на 48000 евреи от лагерите на смъртта е един от най-хуманните исторически актове на българския народ. Това не бива да се забравя и трябва да се предава на бъдещите поколения.

За съжаление близо 12000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, по онова време администрирани от България, са нямали този шанс. Били са депортирани и едва 12 от тях са оцелели. Днес ние трябва да помним и това, за да не допуснем да се повтори. Госпожа Борисова изтъкна, че младото поколение проявява интерес към онези времена, които са без аналог, както по трагизъм, така и по благородство, когато на фона на нечовешката жестокост към един народ изпъква солидарността на друг.

Целта на този урок е не само учениците да обогатят познанията си по темата за Холокоста, но и да се запознаят с текстовете на наградените участници от 7-мия младежки литературен конкурс на Центъра за еврейско – българско сътрудничество „Алеф“ в Бургас. Темата на конкурса е: „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. Всъщност става дума за създаване на художествено произведение (разказ), вдъхновено от живота на българските Праведници на света. За да напишат своите разкази, младежите отварят една от най-мрачните страници на човешката история – годините на Втората световна война. В тази жестока епоха те откриват достойни примери на човеколюбие, откриват и малко познати факти за живота на двадесетте българи, които са разказали увлекателно и вълнуващо. Най-добрите разкази, отличени от журито на конкурса са събрани в сборник разкази, озаглавен „Аз съм един от тях – БЪЛГАРСКИТЕ праведници на света“ на Центъра за еврейско – българско сътрудничество „Алеф“. Всички присъстващи в залата го разгледаха с интерес, а трима ученици прочетоха кратки откъси от разказите, спечелили първа, втора и трета награда – „Приказка, в която се ражда надежда“, „Димитър Пешев – Човекът“ и „Сянката на Холокоста“. Учениците изразиха мнение, че написвайки разказите, младежите показват своята активна гражданска позиция, като разказват истории за човечност, доблест, героизъм. Доказват, че знаят стойността на един човешки живот и че в живота винаги има надежда.

Ученици и гости изгледаха заедно един кратък видео материал за Алберта Алкалай – основателят на конкурса, в който тя казва , че тези разкази са своеобразен нематериален паметник на благодарността. Тя вярва, че всички млади участници са се превърнали в духовни наследници на спасителите и в тях вече е посадено семенцето на доброто. Защото паметта е тази, която изисква наследниците на спасените и наследниците на спасителите заедно да пазим и пренасяме завета на човечността.

София е център на междуетнически диалог и толерантност. Затова в края на презентацията беше пресъздаден традиционния дух на квадрата на толерантността (в центъра на София),етническата и верска търпимост на българите, през призмата на забележителното архитектурно наследство на София – храмовете на четири различни религиозни деноминации: Турската джамия „Баня Баши“, Софийската синагога, Католическия храм „Св. Йосиф“ и Православната църква „Св. Неделя“.

Ние, любителите на историята в 37. СУ, сме посланици „Пазители на паметта“. Нашата цел е със знанието за миналото да повлияем на това, което предстои пред нас.

Да бъдеш праведник на света означава да загърбиш собствените си цели и желания, за да помогнеш на другите, без значение от произход, раса и култура.

Затова сме на мнение, че взаимната толерантност и любовта биха могли да спасят света. Свят, в който различията са културно богатство, а толерантността е споделена ценност!

Всички дружно скандираха: „Да помним, за да не се повтори!“

„Не на расизма, ксенофобията и речта на омразата!“

В края на урока г-жа Цветомира Георгиева, директор на 37. СУ, благодари на всички, които участваха в реализирането на урока и отправи пожелание за нови срещи по повод други добри инициативи.