На 8 февруари т.г. стартира пилотно издание на двудневна работилница под надслов „ Как да говорим добре за лошите неща“. Работилницата е инициатива на Сдружение „Маргиналия“, в партньорство с ОЕБ „Шалом“ в рамките на целогодишната програма „София – град на толерантността и мъдростта“ и се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2019.
В заниманията взеха участие 17 учители от столични гимназии и основни училища. Сред тях бяха Емилия Борисова и Мариана Благоева от 37. СУ „Райна Княгиня“, придружавани от директора на училището Цветомира Георгиева. Преподавателят по социална психология от НБУ Румен Петров, автор на рамката за Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“ с интердисциплинарен фокус върху проблема за българския Холокост, съчета в лекцията си травмиращата фактология от историята с психологията на насилието. Той бе и основният модератор на събитието. В отделните интерактивни занимания в ролята на експерти бяха историкът Бистра Симеонова, председател на Сдружението на преподавателите по история, Юлиана Методиева, докторант по политология и главен редактор на сайта „Маргиналия“, Робърт Джераси, член на Изпълнителното бюро в организацията на евреите в България „Шалом“. Специална лекция за ролята на учителя в логистиката на научно-изследователските задачи на учениците изнесе Васко Арнаудов, преподавател в НГДЕК и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Основна цел на Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“ бе повишаване нивото на преподаване на историята за Холокоста в Европа и в България. Обсъдени бяха новите учебни програми и учебници по история и цивилизация в контекста на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г. Участниците търсиха отговори на въпросите как се съвместява ролята на депутати, писатели, гражданско общество и Българската православна църква, допринесли за спасяването на българските евреи преди Втората световна война с депортацията на евреи от новоприсъединените територии.
Документалният филм „Борислав и Балканите“ на режисьора Юли Стоянов запозна участниците в уъркшопа с непознати архиви, свързани с управлението на Богдан Филов и ролята на Цар Борис. Филмът отвори широко пространството за дебат между учителите и експертите относно слабо познатите и силно въздействащи документи за депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония през 1943 г. , както и кадри от бруталните действия на Окупационните корпуси в новоприсъединените земи на Царство България. Преподавателите изслушаха с тревожни чувства документалната реч на Богдан Филов при подписването на договора с Тристранния пакт. Единодушен бе изводът, че патриотичните мечти на управниците за национално обединение на Царството в границите на Сан-Стефанска България са довели страната до гибелна за младия ни европейски хуманизъм катастрофа. „Ние, учителите, от такива дискусии се успокояваме, че сме на прав път“, каза Цветомира Антонова от ЧСУ “Увекинд“. „Почтеността при преподаването на история е императив“, заяви Теодора Николова. Младата преподавателка бе посещавала вече квалификационни курсове по линия на френската асоциация „Шоа“. Марта Методиева, член на Сдружение „Маргиналия“ и преподавател в НГДЕК, сподели загрижеността си за настъплението на националистически настроения в училище.
По идея на мнозинството от участниците за предстоящата втора фаза на уъркшопа през април ще бъде изготвен документален филм „Виртуално посещение на музеите на Холокост в Скопие и Атина“. Тази творческа идея ще бъде дело на четирима преподаватели, а методологическите насоки ще им бъдат предоставени от организаторите на Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“. Начертан бе и маршрутът за учениците през топосите на паметта – Синагогата и стария еврейски квартал.
След приключване на Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“ на учителите ще бъдат издадени сертификати, които им присъждат квалификационен кредит.
