На 19.02. т.г. група ученици от 37. СУ „Райна Княгиня“ заедно с техните преподаватели Емилия Борисова и Марияна Благоева почетоха паметта на най-великия син на България. С чувство на благодарност и признателност те положиха цветя на паметника на Васил Левски и сведоха глави пред личността и изключителното дело на Апостола на българската свобода.

На тази дата преди 148 години, край град София, в побелялото от сняг и студ поле, на най-черната бесилка, която Майка България знае, бе обесен Васил Левски – Дякона, един от най-достойните ѝ синове и стана безсмъртен. Сбъднаха се словата на Христо Ботев – негов другар по подвиг и безсмъртие: „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира. Него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят.”

След героичната си гибел Левски се превръща в символ на всичко чисто и демократично, в символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва. Левски е нашият водач, светец и революционер, нашето основание за самочувствие и гордост. Той ни учи да живеем достойно, да вярваме в своите сили, да бъдем единни в името на България. Левски е нашият идеал и нашата съвест. Неговите завети се  пазят в съзнанието и сърцето на всеки българин. От деца ние растем  с портрета му, с разказите за неговата смелост и делото му, и  помъдряваме, осмисляйки саможертвата и безграничната му любов към Свободата и Отечеството. В дни като днешния си повтаряме написаното от ръката на Левски. Четем и препрочитаме думите му от малкото тефтерче , които за съжаление в годините, като че ли ни се изплъзват, а и много често забравяме един от неговите завети – „Дела трябват, а не думи.“

Днес ние, като учители, имаме честта, гордостта и моралното задължение, споменавайки името му, да се обърнем към идните поколения с надеждата за вечно съхранение на идеите на безсмъртния Апостол на свободата. Той е пример, който не трябва да забравяме никога!

Нека бъдем достойни негови последователи. Нека бъдем добри българи!

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!